Забравяме да живеем.

Забравяме или изобщо не сме почувствали онова вълшебство на пълното блаженство, примесено с чувството на радост, въодушевление и много любов. За това говори Йога и източните философии за живота. И не само те. За осъзнаването равно на пробуждане, което Буда е имал, за което Христос е проповядал.

Всеки един от нас може да се докосне до това усещане, не е невъзможно. Това е работата със съзнанието.  И постепенното премахване на пречките по пътя.

Една от основните и модерни пречки в наше време е бързината на ежедневието. Динамиката на деня. Вече за много от нас е нормално да бъдем в график, да следваме цели, да изпълняваме желания и изисквания на хората около нас, да работим от 9 до 5. Забравяме да живеем нашия живот, губим престава какво е да бъдеш щастлив без да си купуваш, постигаш или получаваш. Вътрешното пространство остава кухо и самотно, до моментът, в който не извика по начин, по който да бъде чуто, че нещата не могат да продължават по стария начин. А е необходимо едно ново търсене, едни други въпроси за нас самите. Пътищата са много и всеки сам преживява приключението наречено “ Осъзнаване и свързване с нещо по-голямо” по един идентичен и уникален начин.

Кой е твоят начин?

Как ти преживяваш красотата на деня, на момента?

Усещаш ли се и по какъв начин?

Защото важно е да имаме работа, дом, средства, но нека не забравяме и себе си, близките и семейството ни. Да бъдем добри, обичащи, съпричастни не е слабост. Не е слабост и да замълчим, да не реагираме, а е акомулиране на огромна вътрешна сила, която води до израстване на съзнанието и приглушаване на егото.

Но за да имаме тези финни усещания, да ги развиваме и обогатяваме, трябва да имаме спокойствието, че нещата се случват по-най добрия за монета начин. Да сме запознати, че доброто ще ни върне добро и да имаме вярата в космическото общо, във вселенското съзнание, в Архитекта на живота. Да вярваме в себе си. Да знаем и да спрем да искаме да контролираме всичко и всеки, защото не зависи само нас.

И знаете ли, всяка следваща малка стъпка по пътя на превъзпитаваното ни води до ново преживяване, до ново осъзнаване на добродетелите и включване то им в ежедневието . На падане на гарда, на освобождаване от външните изисквания. Малко по малко, крачка по крачка.

И не, това няма да пречи на ежедневието , работата, семейството. Може да доведе само до хубави промени за неща, които до сега са ви дърпали към проспостта на слепия живот, на съществуването без вътрешна красота и удовлетворение.

Започни твоето търсене сега, започни да се обучаваш на новото, намери твоя начин. Намери нови познати и споделяйте, живейте и търсете красотата на живота заедно.

Хари Ом Тат Сат

Д. Димитрова